добре дошли в моя уеб сайт

"Стой тук!"

Живееш в Лондон с родителите си. Родителите ти знаеха, че ходиш с едно от най-сладките момчета на света (и да това не беше Джъстин Бийбър), а Хари Стайлс.

Един ден...

-   Мила ние ще заминем за 2 седмици на почивка. Ще останеш сама.- каза майка ти.

-   Спокойно мамо не съм сама. Хари е с мен и момчетата.- засмя се.

-   Да добре, но все пак внимавай.

-   Да внимаваш чули!

-   Добре тате спокойно.

 На другия ден...

На сутринта телефонът ти звънна. Разбира се беше Хари.

-   Ало…- сънливо каза.

-   Здравей коте. Събудили ли се вече?

-   Ти ме събуди. Така, че да будна съм.

-   Искаш ли да дойда при теб? Днес съм свободен и нямам никаква работа.

-   Що за въпрос. Естествено, че идваш!

Усети как Хари самодоволно се усмихва.

-   Обличам се и идвам.

-   Ще те чакам. Не закъснявай.

-   Няма. Обещавам ти.

Мина малко време и на вратата се звънна.

-   Оооууу…каква си ми секси!

-   Сладък все още съм по нощница.

-   Да, знам.- засмя се.

-   Ще се кача да се преоблека.

-   Мисля да дойда с теб!

-   Хари…ще чакаш тук.- разпери пръста си.

-   Ама не можели? Много обичам да те виждам без нощница.

-   Не може. Идвам след малко.

-   Ох, добре. Ама не се бави.

Качи се по стълбите. Влезе в стаята си. Вече си бе изкарала дрехите. Тъкмо започна да си слагаш тениската докато на вратата не се появи Хари. От начало не го усети. Той това и искаше. Хари бавно се доближи до теб и те прегърна, целувайки нежно бузата ти.

-   Хари нали ти казах да стоиш долу.

-   Не мога да се сдържа. Ти си толкова секси. Особено без дрехи.- перверзно се усмихна като се засмя.

След това те хвана и заедно с теб паднахте на леглото ти. Той беше застанал върху теб и започна да целува вратът ти.

-   Хари стига. Остави ме да се преоблека.- смееше се .

-   Не мога. Няма да те оставя.- усмихна се дяволито.

Той те хвана и започна да те целува все повече.

-   Добре тогава щом не ме оставяш да се преоблека ще ти го върна.

-   И как точно ще ми го върнеш?

-   Ей така!

Скочи върху него и му съблече блузата. Започна да го гъделичкаш. Хари не спираше да се смее докато най-накрая той не те хвана през краста и стрстно не те целуна, за да спреш с терорезиращия си гъдел.

Вечерта...

-   Ще си лягамели?

-   Не знам. Днес почти целия ден го прекарахме тук .

-   Не ти ли хареса?

-   По-хубаво няма на къде.- докосна устните си с твоите.

~The End~


Desi Velikova22 август 12
prodalji tazi molqte
Directioner ∞ Pandaa24 август 12
iskam o6teee plsssss ^^ tazi e super :))))))) <33
HungryDirectioner24 август 12
мн е хубаваааааааааа
∞ Dreams Never Fade ∞29 август 12
superr e
Гост 2686977 юли 13
Оооо влюбих се в тази представа <3333
КоментирайКоментирай

"Звукозаписно студио"

Работех в звукозаписно студио. Работата ми беше страхотна. Запознавах се с различни известни личности и работех с тях. Някой от тях дори ми бяха приятели. Добре де повечето от тях да не кажа всички. На скоро разбрах, че при мен ще идва някаква група. Много ми е любопитно коя ли ще е. Много групи са идвали при мен, но ми казаха, че този е нова. Хм… това ще бъде интересно.

-   Коя ли ще е групата?- попита те Мери.

-   Нямам си и на представа?!

-   Да отидем да си вземем нещо за пиене?

-   Да, добре.- усмихна се.

Слязохме на долния етаж. От към изхода на вратата видях пет момчета да влизат в зградата. Бяха доста симпатични. Едното от момчетата беше с много татуировки по ръцете, другото беше с руса коса. Имаше едно момче с тиранти и още едно, което имаше доста мил вид. Приличаше ми на кученце, незнайно защо. Но, едно от момчетата наистина привлече вниманието ми. Косатата му беше с ясно изразени шоколадови къдрици и ослепително красива усмивка. Момчетата ни се усмихнаха и си продължиха по пътя. Само аз и момчето с къдравата коса се обръщахме постоянно преди да влязат в асансьора.

-   Уха!- каза Мери.

-   Точно!

-   Ама те са големи красавци.

-   Знам, знам.

Засмяхте се.

-   Пу са мен момчето с големия бретон.

-   Взе ми го.- замечтано каза.

-   Аз си харесах къдравия.- усмихна се леко след, което прехапа долната си устна.

-   Олеее, как търгуваме с тях.- изкикоти се Мери.

-     Нищо, нали не знаят.- засмях те се отново.

Качихте се в звукозаписното студио и видяхте същите момчета.

-   Ама те какво правят тук?

-   Те ще записват при, Вас.- каза мениджърът им.

Задави се с кафето си.

-   Какво?!

-   Дишай!- прошепна в ухото ти Мери.

-   Добре съм, добре съм.- дишаше дълбоко.

-   Ъм…аз, ей сега идвам.

Усмихна се невинно и излезе от вън. Стоя малко време и при теб дойде къдравото момче.

-   Хей, добре ли си?- усмихна се.

-   Да, добре съм просто ми е навик да се задавям с кафе то си.

Засмяхте се.

-   Аз съм Хари.- подаде ръката си.

-   Приятно ми е Хари, аз съм *Името ти*.

-   Имаш много хубаво необичайно име.

-   Мерси ти си първия човек, който ми го казва, е освен майка ми.

Засмяхте се.

-   Да влизаме по-добре?

-   Мхм.

Влязохте вътре. Запозна се и с останалите момчета. Песента вече се записваше, ти стоеше и се наслаждаваше на великолепните им гласове. Мери дойде до теб.

-   Познай кой го поканиха на среща.

-   Не, кой?

-   Аз!

-   Кога успя?!

-   Явно Зейн не може да ми устоя.- отметна косата си назад и се засмя.

-  Явно.- повтори и се усмихна.

Песента беше страхотна. През цялото време Хари те гледаше. А, ти не спираше да се усмихваш глуповато.

-   Супер момчета. Това е всичко.

-   Е, какво ще кажеш?- попита Луи, въртеейки се на един от столовете.

-   Просто супер!.- усмихна се.

-   *Името ти* може ли да поговорим на саме?

-    Да, разбира се.

-    Искам да те попитам дали си заета тази вечер?

-    Тази ли?- дразнеше го.

-    Да, тази вечер.- препана нервно долната си устна.

-    Не, не съм.

Хари си отдъхна, а ти леко се изкиска.

-   Чудих се дали ще искаш да излезеш с мен?- почеса се по главата.

-   Да, може.- отново го подразни.

-   Това „да“ ли означава?

-   Да!

-   Супер!.- усмихна се неловко.

-   Ще те взема от тук в 8:00 часа. Така добре ли е?

-   Супер е.

-   Познай кой друг има среща?

-   Стига бе, и ти ли?!

-    Ахааа.

Прибра се в къщата си. Веднага започна да се оправяш. Беше прекалено развълнувана. Беше пред студиото. Някой те прегърна в гръб. Усети аромата на Хари.

-   Хей!

-   Хей и на теб.- огледа те.

-   Да тръгва ме?

Кимна.

Влязохте в колата му. Мина известно време и вече бяхте пред един ресторант. Времето минаваше бързо, но с Хари ти беше приятно. Опознах те се по-добре…

-   Може би прибързвам.

-   За какво говориш?- гледаше го учудено.

Няколко минути мълчание Хари се изправи от стола си, дойде до теб и те целуна нежно.

-   Не прибързваш изобщо.

Хари се засмя, а ти отново го целуна.

~The End~

Гост 1542051 декември 12
super istoriq nextttt i po barzo
Гост 1543892 декември 12
strahotna e, next :)
КоментирайКоментирай

"Разходка в LA"

Здравей те! Аз съм *Името ти*. Съвсем обикновено момиче. Да момиче, което има за най-добри приятели групата One Direction. Да аз определено съм „обикновена“. Случили ли се нещо ново, бам! Веднага съм на първа страница. Радвам се, че поне не съм на първа страница за глупости. По край момчетата и аз станах известна. Не, че съм се натискала както някой искат, то стана от само себе си. Макар, че винаги съм го мислила за трудно. С момчетата винаги се забавляваме. Ако, някой от тях направи някоя глупост в повечето случай не спирам да се смея като луда. Много рядко се случва да са тъжни. Чувствам ги като братя, защото сме много сплотени. Грижим се един за друг, старая се да съм близо до тях, но напоследък...ами...и аз не знам, но май...мисля, че съм влюбена в Хари. Просто тялото му, очите, устните, косата, усмивката...не мога да им устоя! Да си признаем той е красив. Сексапилен е и то много! Има най-много фенове. Не мога да разбера, защо точно Хари. Има много красиви момчета в този свят. Ние с него се държим по-скоро като брат и сестра, а аз съм влюбена в него. Това е лудост, нали?!

*** 

-   Хора хайде да правим нещо.

-   Например?- каза Лиъм.

-   Не знам, нещо.

-   Да играем на нещо.- предложи Луи.

-   Хорааа…- извика.

-   Кажи скъпа.

-   Млък там.- засмя се.

-   Айде да излезем някъде.

-   Къде например?- каза Зейн.

-   Сетих се. Хайде да отидем в LA!

-   Сериозно ли?!

-   Вие така и така нищо не правите, за това по-добре да излезем.

-   Точно в LA реши.

-   Хайде де. В почивка сте. Стига сте стояли в къщи.

-   Аз съм навит.- съгласи се Найл.

-   Ами може, да защо не!

-   Хайде да ходим, навит съм.- каза Зейн.

-   Ами не знам…

-   Хайде Лиъм моля те.- направи кучешка муцунка.

-   Добре. Не мога да издържам на тези твои погледи.

-   Ами ти Хари?

-   Така и така всички са съгласни. Ами хайде.

-   Урааа…отиваме в LA.

Всички се качихме по стаите си и започнахме да оправяме багажите. Аз вече бях готова. Слязох в хола и оставих куфара на пода. Малко по-късно Лиъм слезе. След това Найл, който отново отиде да яде. Луи и Хари също слязоха. Само липсваше Зейн. Защо ли не се учудвам, че той отново закъсняваше.

-   Оффф…Зейн Хайде де!.- извика.

-   Г-н трябва да се огледам поне 50 пъти преди да изляза.

Лиъм започна да го имитира. Всички започнахме да се смеем.

-   Какво да направя, че съм красив.- направи смешна физиономия.

-   Да, да.- Лиъм извъртя очи.

-   Хайде красавецо да тръгваме.- избута всички напред.

Излязохме от къщата. Качихме се в две таксита и тръгнахме към летището. Оказа се, че феновете нямат почивен ден. Меко казано ни нападнаха. След около един час снимки и раздаване на автографи успяхме да се измъкнем. Взехме си билети. Почакахме 15 минути и се качихме в самолета. Настанихме се добре. Голям късмет извадих. Седнах точно до Хари. 

-   Скучно ми е. Прави ми се нещо.

-   И на мен.- намуси се Луи.

-   Пф…скукаааа…- измрънка.

-   Шшш…Хари по-тихо Зейн заспа.- изсъска.

-   Голяма работа. Той вина ги спи.

Ударих го леко, за да го накарам да млъкне. Играхме малко на въпроси. После аз си пуснах музика и започнах да разглеждам едно списание. С периферното си зрение видях, че Хари ме наблюдава. Хм…странно. Обърнах се към него и се изгубих в прекрасните му зелени очи. Усмихнах се и отново забих погледа си към списанието. Явно на Хари му беше скучно, защото се заигра с косата ми. Приближи си до мен и ме целуна по бузата. Усмихнах се. Отвърнах на целувката му. Ох…тези сладки трапчинки. Закачахме се известно време. Не разбрах кога съм заспала на рамото му. Отворих бавно очи, срещу мен имаше четири чифта очи, които ме наблюдаваха и ми се усмихваха. Обърнах се към Хари, който също се усмихна.

-   Какво сте ме зяпнали?

-   Много си сладка когато спиш.- усмихна се Лиъм.

Усмихнах се сънено. Леко разтрих очите си и се опънах като коте.

-   Кога кацаме?

-   След около 30 минути.

-   Мм…Супер!- разпери ръцете си.

***

Вече бяхме в хотела. Аз си оправях багажа, а вратата ми се почука.

-   Хари, какво правиш тук?

Той нищо не ми каза просто страстно ме целуна. Не се съпротивлявах, защото исках тези устни. Захапах ги палаво и се отдръпнах.

-   Бъди моя!

-   Аз…

-   Искам да си до мен! Винаги!

-   Хари…

-   *Името ти* Обичам те!

Без да се замислям го целунах страстно. Обичах този сладур. Не очаквах, че ще имам такива страхотни приятели, но и такова невероятно гадже. Излязохме от хотела, държейки се за ръце. Прекарахме целия ден заедно. Дори в туитър имаше *Името ти*+ Хари= In Love! Не го очаквах. Те наистина са искали да сме заедно. Настина животът ми е страхотен!

~The End~


КоментирайКоментирай

"Парк, приятели..."

След като направи една дълга обиколка на целия парк реши малко да си починеш. Отиде до най-близката чешма и пи малко вода. Разходи се и седна на една скамейка. Телефонът ти звънна, естествено приятелят ти ти звънеше, за да разбере къде се намираш в момента.

-   Ало.

-   Здравей скъпа. Къде си?- попита Питър.

-   В парка…бягам.

-   Кога ще се прибираш?

-   След около половин час накъде. Не знам точно.

-   Ако искаш мога да дойда и да те взема.

-   Да, ела. Аз ще ти звънна когато приключа.

-   Добре. Чао за сега.

-   Чао.

След разговора ти стана и направи още няколко къси обиколки. Тъкмо тръгна да бягаш и покрай теб мина момче с прекрасна къдрава, леко разрошена коса. Докато го гледаше как бавно минава покрай теб се спъна. Той се обърна, за да види какво става. Вече бе продължила по пътя си цялата почервеняла от срам. Излизаше от парка когато звънна на гаджето ти да дойде и да те взема от парка.

-   В началото на парка съм. Идваш ли?

-   Почти съм там. Идвам.

След няколко дълги и досадни минути Питър се появи с неговия автомобил. Предизвикваща всички мъжки погледи върху теб ти се качи в колата му. Сложи колана си и видя как покрай колата на приятелят ти минава същото момчето от парка.

-   Еее…тоя гледай как се влачи. Няма да го чакам цял ден да мине!

Питър натисна няколко пъти силно клаксона на колата.

-     Спри! Може да се стресне. Тук не е тротоар, а шосе. Минават много коли, може някоя да го блъсне. Остави го да мине!- каза разгневено ти.

-   Да минава по-бързо!- извика той.

След малката ви кавга в колата той те остави пред твоята къща…

След две седмици…

Отново бягаше в парка. Изморена седна за малко на една скамейка. Типично по това време да звънне гаджето ти.

-   Да кажи.

-   Днес няма да мога да те взема от парка.

-   Защо? Станало ли е нещо?

-   Да има нещо вярно в това, което каза.

-   Какво има?

-   Виж…вината не е в теб, а в мен. Минаха две седмици, та дори и повече, ние с теб се отдалечихме едни от друг. Вече не сме както преди толкова близки…

-   Какво искаш да ми кажеш с това. Ти късаш ли с мен?

-   Аз…да…късам! Съжалявам, но ти вече не си същата. Промени се. Надявам все пак да си останем приятели. Ъ…чао.

След това, което чу искаше да не се намираш на тази противна Земя. Очите ти се напълваха със солена течност. Сълзите плавно се стичаха по бледото ти лице. Не може да ги спреш. Сълза след сълза- хора минаваха покрай теб, а ти не искаше да виждаш никого. Беше толкова разстроена и не разбра как някой сяда до теб. Някой нежно погали настръхналия ти гръб като каза.

-   Добре ли си?

-   Да…аз…не, всъщност не съм!

-   Хайде успокои се не плачи.

-   Не мога, съжалявам.- продължи да рониш сълзи.

-   Знам, че не се познаваме, но ако ми разкажеш колкото и нелепо да звучи може да ти олекне.

-   Не вярвам, но все пак…

Разказа какво се бе случило с теб и приятелят ти, а Хари- момчето, което седна до теб съсредоточено изслушваше всяка твоя дума. Накрая той те прегърна силно и каза.

-     Той е такъв нещастник. Как може да бъде толкова сляп и да изпусне толкова красиво момиче като теб. Как може да нарани най-нежното цвете в света. Той не те заслужава. Не плачи заради него. Знам, че сега те боли, но ще ти мине като осъзнаеш, че е нямало никакъв смисъл да плачеш заради него.

-   Благодаря ти.- насили се да се усмихнеш.

-   За нищо. Вярвам, че ти ще си намериш много по-добър който настина да те зачита, а не като онзи глупак.-усмихна се и след това те прегърна отново.

- "Той май се намери."

-   Аз съм *Името ти*.

-   Приятно ми е *Името ти* аз съм Хари.

-   Здравей Хари.- размаха ръката си пред лицето му.

Двамата се засмяхте.

-   Защо, не излезем някой ден?

-   Защо, не.

-   А, какво ще кажеш за утре?

-   Супер! Ето телефонът ми, запиши си номера и ще ти звънна утре.

-   Добре. Ето моя.

Записахте си номерата. 

Ти се прибра развълнувана и щастлива едновременно за утрешния ден. Легна си с мисълта за срещата си утре и Хари. 

На сутринта Хари ти звънна. Взе го и скочи щом разбра кой ти звъни.

-   Ало!

-   Хей! Ще излизаме ли?

-   Да, да разбира се!

-   Добре тогава. Ще те чакам в парка.

-   Добре.

На бързо се облече и излезе. Прегърна Хари щом го видя. Разхождахте се известно време и след това решихте да отидете в някоя пицария. Там се опознахте по-добре.

Няколко седмици по-късно…

Хари ти звънеше отново. Каза, че било спешно и иска незабавно да се видите. Ти седеше на нервно дивана докато не чу входната врата да звъни.

-   Хари какво има? Какво е станало?

-   Трябва да ти кажа нещо!

Трепнеше в очакване какво ще каже Хари, докато той не те хвана нежно през краста и те целуна. След тези негови спонтанни действия ти не обели и дума.

-   Кажи нещо.- прошепна той.

-   Аз…ъм…

-   *Името ти* кажи нещо.

Ти мълчеше.

-   Ще бъдеш ли моето момиче?

-   ДА! ДА! ДА! Да Хари!- целуна го.

Хари те прегърна силно,  вдигайките във въздуха. 

-   Най-накрая!- каза радостно той.

-   Какво?

-   Най накрая ти си моето момиче!

-   От днес нататък аз винаги ще бъда твоето момиче. Запомни го!

След това сплете устните си с неговите като обви краката и ръцете около кръста, и вратът му, задълбочавайки целувката.

~The End~

Гост 2686977 юли 13
In love! <333
КоментирайКоментирай

"Екранна целувка"

Звучи нелепо, но аз съм доста запалено по баскетбола. Знаех всички отбори- буквално щом отборът ми правеше грешка аз ругаех на ред. Някой от приятелите ми се плашеха, а други просто ставаха и си тръгваха, но на мен не ми пукаше особено. Единствено с най-добрия ми приятел Хари можех спокойно да гледам баскетбол. Щастлива съм, че имам такъв приятел като него.

***
Въртях се в леглото си. Не можех да заспя. Точно когато започнах да се унасям телефонът ми извибрира.

-   Ох, точно сега ли!

Надигнах се и вдигнах телефона.

-   Да!
-   Хей.
-   Хари...- разгневено ти.
-   Дааа....
-   Защо ми звъниш?
-   Да те питам какво правиш?
-   Ти сериозно ли?!
-   Ами да. Та, ъ...какво правиш?
-   Опитвам се да заспа, но ти проваляш всичко.
-   Съжалявам, но ти и без друго трябваше вече да си станала.

Не получи отговор. Хари нахлу в стаята ти и скочи върху теб.
-   Ауч! Хари, какво по дяво...
-   Правя ти компания.- усмихна се.
-   Защо си тук?
-   Е, нали това ти казах току що.
-   Изчезни.- посочи вратата.
-   А, не. Имам изненада за теб.
-   Обичам изненадите, но твоите понякога ме плашат.- измънка го във възглавницата си.
-   Тази ще ти хареса.
-   Надявам се.

Хари бръкна в задния си джоб и извади два билета да днешния баскетболен мач. Приближи се до теб и ти ги посочи. В момента, в който те засякоха погледа ти и изпищя и преобърна Хари. Целуна го по бузата и го прегърна.

-   Благодаря, благодаря, благодаря...
-   Знам, знам.
-   Хайде ставай тогава. Имаме толкова много работа да правим!
-   Най-накрая.

*** 

Вече бяхте в колата на Хари и пътувахте за мача. След 15 минути бяхте пред залата. Трепереше от вълнение и задърпа Хари навътре. Изблъска всички пред себе си и намери местата като отново прегърна Хари. Мачът протичаше много добре. През второто полувреме започнаха екранните целувки. Ти разговаряше по телефона докато Хари не те потупа по рамото.

-   После ще ти звънна. Какво?

Хари показа екрана.
 
-   Не, не, не...

Извъртя главата си, но Хари отново я обърна и сля устните ви в едно. Чувството си харесваше и се усмихна като задълбочи целувката ви. До края на мача ти целуваше Хари. Вече не ти правеше впечатление кой ще спечели или кой ще загуби. Двата нищо не казвахте, но действията ви само по себе си говореха вместо вас.

~The End~

КоментирайКоментирай
Уеб сайт в alle.bg